Да започнем от едно от най-основните производства, едно от първите, с които човечеството се е захванало – производството на храна. Храната, като неизменна всекидневна нужда, е изключително важна част от нашия живот. Ако не бъде произвеждана с мисъл за природата, тя става един от най-големите проблеми, причинител на климатичните промени и замърсяване. Но ако дори малко променим навиците си, можем да донесем позитивна промяна.
Съдържание:
Какво причинява производството на храна върху водата? За производството на 1 кг месо са нужни 15 000 л вода, на 1 кг жито - 1 500 л. За да се произведе достатъчно храна, за да бъдат задоволени хранителните нужди за един ден само на един човек, е нужно да бъдат използвани минимум 3 000 л вода. 70% от водата, употребявана от хората, се използва в агроклултурата.1
Агрокултурата е причинител на и потърпевш от замърсяването на водата. ? Почвен отток ?– при по-силен дъжд, почвата, третирана неправилно, се оттича заедно с всички пестициди, изкуствени торове и други химикали, на които е била подложена. Тя стига до реките, моретата и океаните и променя из основи естествения хабитат на животинските видове и питейните качества на водата.
Това причинява т. нар. мъртви зони – водни площи с толкова ниско количесто на кислород, че почти никакъв живот не може да вирее в тях. През последите деситилетия тези „мъртви зони“ се множат и в световен план има около 500 такива. Една от най-големите в света – с размерите на Ню Джърси, се намира до бреговете на Тексас и Луизиана в САЩ. Основният виновник за нея е производството на месо и култури като соята, които основно отиват за изхранването на добитък.2 Торовете от тези производства, попаднали в река Мисисипи, стигат до океана и унищожават живота там. „Мъртвите зони“ са опасни не само за животните, а и за хората. Бактериите, получили се във водата, я правят негодна за пиене, токсична. Също така това убива препитанието на рибарите.
графика от Mighty
Основен причинител на „мъртвите зони“ и замърсяването на водата са и фермите за животни.
Най-големият проблем са CAFOs (Concentrated animal feeding operation), където хиляди животни биват „отглеждани“, концентрирани на едно място. През 2012 най-големите CAFOs генерират 369 милиона тона животински отпадък.3 В САЩ половината от целия им воден ресурс на земя – реки, езера, язовири, се води като замърсен и най-голямата причина за това са животновъдските ферми.4
Колкото по-големи са фермите, толкова повече животински отпадък е средоточен на едно място, което не е естествено и природно. В нормални условия животните живеят на много по-големи площи в хармония с природата – тогава те не създават отпадък,
а животворна тор. Животните не са виновни. Често може да звучи така – „кравите, метанът и отпадъците от тях, ще разрушат планетата“, но те всъщност са поставени в една голяма несправедливост и най-страшните примери за жестокост срещу животните идват точно от тези гиганстки ферми. Животните са затворници, не само добитък, подложени са на мъчения. CAFOs са концлагери за животни, а не ферми.
Антибиотици - Знаем, че пилетата биват инжектирани с антибиотици и други гадости. Отпадъчните продукти от пилетата съдържат тези неща и когато попаднат във водата, в крайна сметка те стигат и до нас, даже без да ядем пилешко.
Всичко това причинява голям харч на пари, тъй като когато водата е замърсена, трябва да се търсят други източници на вода – например подземни води, което създава още цяла редица от проблеми.
Замърсяване на водите от риболов
Всъщност голяма част от закона на ЕС за забраняване на пластмасата за еднократна употреба се отнася до отпадъците, причинени от риболова. Според Greenpeace изоставените риболовни съоръжения, използвани за масов риболов, са най-големият причинител на големи пластмасови замърсявания в океаните. Риболовните съоръжения отговарят за 10% от цялото пластмасово замърсяване в океаните, но за 70% от големите пластмаси (макропластмаси). 5
Големият пластмасов остров в Тихия океан, един от най-големите пластмасови острови - 1.6 милиона кв.км, или 14 пъти размерите на България, получил се покрай насъбирането на пластмаса, завихрена от теченията, съдържа 42 000 тона мегапласмаса, 86% от които са риболовно оборудване.6 Няма защо да се чудим на гигантските размери на пластмасовия остров, при положение че 12 милиона тона пластмаса свършват в океаните ни всяка година. Това се равнява на изпразването на боклукчийски камион с пластмаса всяка една секунда. 5
Оставеното риболовно оборудване е най-смъртоносната пластмаса в океаните и моретата, защото хваща морския живот и той умира в мрежите.
Покрай климатичните промени питейната вода става още по-ценен ресурс, защото ще имаме достъп до нея все по-рядко. Ще трябва да се обърнем към замърсените води и да опитаме да ги пречистим някак, което ще използва енергия, а това на свой ред ще влошава състоянието на климата. Този безкраен кръг може да бъде спрян само ако преосмислим начина, по който ползваме водата, и променим навиците си.
В основата на проблема - почвата
Защо пейзажът на снимката е толкова еднообразен? Защото това е монокултура. Отглеждането на монокултури – отглеждане само на една култура на голямо пространство земя, година след година, е един от основните причинители за замърсяването и ерозията на почвата (което пак стига до водите, всичко е свързано). То изтощава почвата, прави я по-малко продуктивна. За да й се „върне“ продуктивността, фермерите прибягват до химикали – изкуствени торове, пестициди (защото, съвсем логично, вредителите са привлечени от лесната плячка – представи си цял град, целият точно от храната, която ти се яде), и така я унищожават още повече. Използването на химикали в земеделието е като наркотик – от най-лошите – ако един път го използваш върху растенията, те стават зависими и всяка година трябва да къпеш земята във все повече и повече химикали.
От животновъдството в почвата попадат антибиотици, тежки метали и други опасни вещества, които я съсипват, а в крайна сметка достигат и до нас, хората.
Учат ни, че почвата е възобновяем ресурс, но тя би се възобновила много след като ние сме тук. За образуването на 30 см почвен слой са необходими между 1 000 до 10 000 години взависимост от условията.7
Замърсяването на водата идва до голяма степен от замърсяването на почвата.
Нашата трапеза и климатичната криза
Замърсяването на почвата има огромни последствия върху климатичните промени. 80% от въглерода в наземните екосистеми се съхранява в почвата. Когато почвата е замърсена, тази нейна способност намалява. 8
Според Ратан Лал, директор на Центъра за управление и секвестиране на въглерода в Университета на Охайо, култивираните почви в света са загубили между 50 и 70 % от първоначалните си въглеродни запаси, голяма част от които са се превърнала в CO2 при излагане на кислород.
Според IPCC (Intergovernmental Panel on Climate Change) агрокултурата е отговорна за от 16 до 27% от парниковите газове, предизвикващи климатичната криза, а според доклада на Crippa et al., включващ и емисиите от изхвърлената храна, опаковането, култури като памука и други, които не влизат в нашата диета, а в други производства, процентът е 34. (Докладът на IPCC е от 2016, а на Crippa от 2021 г.) Производството на месо е отговорно за 60% от този процент.9 А само по себе си отглеждането на добитък е отговорно за 14.5% - 16.5% от парниковите газове 10 (много от това идва и заради произвеждането на соя и други култури за изхранването на животните (виж по-надолу „Защо животновъдството е толкова голям проблем?“). За сравнение самолетите, за които всички сме чували какъв голям проблем са за климата, отговарят за едва 3% от климатичната криза. 11
Всъщност 20-те най-големи корпорации за месо и млечни продукти отделят повече парникови газове отколкото цяла Германия, Канада, Великобритания или Австралия а заедно топ 5-те – повече от гигантите за изкопаеми горива Exxon, Shell, и BP. 12
До 2030 г. се очаква отглеждането на добитък да бъде отговорно за половината от парниковите газове, предизвикващи климатичната криза, ако не спрем да отглеждаме животните по този начин и не намалим консумацията си. 13
Например метанът, който се отделя в огромни количества при отглеждането на крави и друг добитък е 25 пъти по-силен парников газ от всеизвестния CO2. Изкуствените торове са най-често направени от изкопаеми горива (за тяхната вреда погледни статията, написана за тях). При тяхното използване се отделя N2O, парников газ, много по-силен причинител на парниковия ефект от CO2 - 300 пъти по-силен от него, за да бъдем по-точни. 81% от емисиите от N2O идват от агрокултурата.14 За да отглеждаме храна, ни трябва земя. Затова изсичаме горите, което е един от най-големите глобални проблеми и екологично, и за климатичните промени, и за хората. Споредорганизацията за храна и агрокултура на ООН – FAO, производството на храна е отговорно за 80% от изсичането на горите. От 10 до 20% от емисиите на CO2 произлизат от изсичането и изгарянето на горите. 15
Големите корпорации превземат замята от местните, ярък пример е това, което се случва в Амазонската джунгла, разрушават хабитатите на животните, убиват разнообразието.
Дори при изхвърляне на храна, освен че е „грях“ срещу гладуващите хора, допринася за влошаването на климатичната криза. Според IPCC 25–30% от всичката харана, която произвеждаме, бива изхвърлена. Хранителните отпадъци са отговорни за 10% от емисиите на парникови газове. 16
Според FAO, ако изхвърлената храна беше държава, тя щеше да е третият най-голям отговорник за емисиите от CO2.
Защо животновъдството е толкова голям проблем? При отглеждането на животни също така е нужна и много храна за тях, а както вече научихте, агрокултурата си има своята тежест, която отглеждането на животни само удвоява и дори утроява. Например, по данни на WWF, от всичката соя, която произвеждаме, 80% отиват за храна за добитък, вместо ние да се нахраним с нея. Ако храната, която отделяме за изхранването на добитък, я оставяме за хората, ще можем да изхраним 3.5 билиона души 17. Според Световната здравна организация по света има 820 милиона души, страдащи от глад. Ако намалим месото от нашата диета, бихме спестили много проблеми на природата и хората и пак бихме били сити.
Решения
Храната е неизменна част от нашето всекидневие, покрай своята неизменност тя може да създава много проблеми, но покрай своята всекидневност тя всъщност става едно от най-лесните нещата, кото можем да променим сами. На първо място трябва да помислим какво ядем. Защо казваме, че телата ни са нашият храм, а се интересуваме толкова малко откъде идва храната ни? Почти винаги грижата за себе си и грижата за природата се припокриват (+ ти си част от природата и като се грижиш за нея, последствие е, че се грижиш и за себе си и другите хора). Ако си купуваш дори просто храна от малък производител, премахваш много от проблемите, за които прочете. Знай откъде идва храната ти. Отиди на фермерския пазар в своето населено място, говори с продавача преди да купиш. Както видя по-горе, основният проблем е с масивността, тъй че от колкото по-малко производство, толкова по-добре. Като си купуваш от местни ферми, не само подкрепяш малките бизнеси, но и природата, а и не на последно място спестяваш емисиите от транспортацията на храна. Забрави монополите, потърси малкото и качественото. Чувал си го и преди, но ще го повторя пак, понеже няма как да не си се убедил от посочените данни, че промяната на диетата е основно нещо, с което можеш да дадеш своя принос в борбата с климатичните промени. Да намалиш месото, пробвай за начало например да не ядеш месо във вторник и четвъртък или когато решиш; да го спреш или дори да станеш веган, всичко това би ни помогнало да се преборим с климатичната криза. С парите си гласуваш – пазарът следва консуматорите – ако купуваш наистина екологично чиста храна, ще има повече такава храна и по-малко от вредната масова. Тук ще стопена нещо, което много пъти си чувал – избягвай пластмасата. Когато отиваш на фермерския пазар за зеленчуци – носи със себе си платнена торба. Давай свой контейнер за сиренето, купувай насипно по възможност, гледай да купуваш с колкото се може по-малко опаковки. Много голямо нещо, което можеш да направиш, е да се стремиш да не изхвърляш храна. Купувай само колкото си сигурен, че ще изядеш. В края на седмицата събирай всичко от хладилника и усъвършенствай себе си като готвач. Ако все пак трябва да хвърлиш храна, най-умното нещо, което можеш да направиш, е да я компостираш. Ако се притесняваш да сложиш компост на терасата си – направете компостна общност – от блока или от квартала. А защо не си направите и градинка? Как да си най-сигурен за качеството на нещата, които имаш? Прави си ги сам. Пробвай пермакултурата. Това е не само начин на структуриране на устойчива градина, но и философия, начин на мислене. Пермакултурата се стреми да прави нещата по-естествени и близки до природата. Да оставим природата да действа сама, ние само трябва да й дадем условията. Ето няколко принципа на пермакултурата, за да се запознаеш по-отблизко с нея: - Впиши се в природата, не я коригирай така че тя да се впише в твоите идеи. - Цени и използвай разнообразието. - Бъди отворен за промените и импровизирай.
Подкрепяй пермакултурни производства и настоявай за по-широката употреба на този принцип. Разпространявай, повече хора трябва да знаят.
Настоявай от управляващите да създават закони, които да се съобразяват с устойчивостта. Това може да стане чрез подписки, протести, включване в обществени събрания или дори можеш да организираш представяне на предложение пред кмета на града или селото ти. Все от някой трябва да се почне.
За какви закони да настояваме? Ако, например, се въведе закон, в който фермерите са задължени да засадят дървета покрай водоизточниците в тяхната площ, това би предпазило огромна част от замърсяването, за което прочете преди малко, да стигне до водоемите. Трябва да се настоява и всеки фермер да преминава обучение как да използва торовете и пестицидите, как да отглежда максимално екологично растенията и животните си. Трябва стандартът да се вдигне. Много неща, които никак не са екологични, взимат този етикет покрай машинации на системата. Трябва да се гледа качеството, а не количеството. Например сега се плаща на фермерите със субсидии по количество земя, а не по това как и колко качествено ще произведат храната.
Може и да подобрим нещата с нови технологии – например вертикални ферми в контейнери, или измерватели, които да посочват точно какво количество торове и пестициди са нужни на всяко растение, така че да не го засипваме с излишни химикали.
Да настояваш за още резервати – и наземни, и морски, винаги е решение. Земята не трябва да се завзема от производствата, а да запази своето разнообразие. Производствата трябва да бъдат по-ефективни с това, което имат, а не да колонизираме земята с масови производства.
Подкрепяй и следи екологичните НПО-та като Greenpeace, WWF, За Земята, БФБ, Зелени Балкани. Разучавай какви предложения предлагат на държавите и настоявай за тяхното прилагане.
Пожелавам ти светъл нататъшен път на проучване, малка, но силна, бъдеща позитивна промяно.
Ето един интересен и бърз куиз за твоя footprint: https://foodprint.org/quiz/
Предложение за първа стъпка по твоето проучване: https://www.youtube.com/watch?v=NxvQPzrg2Wg
Източници:
https://www.fao.org/assets/infographics/FAO-Infographic-water-thirsty-en.pdf
https://www.mightyearth.org/2017/08/03/heartlanddestruction/
https://environmentalintegrity.org/wp-content/uploads/2022/03/CWA@50-report-3-17-22.pdf
https://www.greenpeace.org/international/publication/25438/ghost-gear/
https://www.nature.com/scitable/knowledge/library/soil-carbon-storage-84223790/
https://www.ipcc.ch/site/assets/uploads/2019/11/Headline-statements_Final.pdf
https://www.unep.org/resources/report/unep-food-waste-index-report-2021
https://iopscience.iop.org/article/10.1088/1748-9326/8/3/034015