Знаеш ли коя индустрия е вторият най-голям замърсител в света1? Само след енергодобивната?Най-вероятно докато четеш това, даже си облякъл/ла нейното производство? Да, модната. За да можем да имаме много и евтини дрехи, се експлоатират хората и природата, а много често накрая директно и индиректно страда и потребителят.
Какво ти говори „бърза храна“? Евтино и вредно, нали? А „бърза мода“? Тя е също толкова вредна, но не само за теб. Вреди във всеки един етап от производството си – вреди на земята, върху която се отглежда памукът, от който после ще се направи плат, замърсява и харчи водата, замърсява въздух, почви и води с опасни химикали и петролни вещества и микропластмаси, причинява глобалното затопляне, застрашава здравето на работниците в тази индустрия и на крайния потребител.
Какво е всъщност това чудовище? Какво е „бързата мода“? Това е скоростното масово производство на евтини некачествени дрехи. Ако преди модните сезони са били 2, те сега са 52 – всяка седмица е моден сезон с нова колекция, която да захранва постоянното ламтене за следване на трендовете, толкова стремглаво менящи се. Хората купуват дрехи, носят ги един път или не ги обличат въобще, и ги изхвърлят. Защото вече е нова седмица. С нови трендове.
Модата така се превръща в едно ужасяващо чудовище, нуждаещо се от повече и повече природни и човешки ресурси, за да нахрани ненаситния си търбух.
За производството на 1 памучна тениска са нужни 2 700 литра вода2 - колкото е нужно на един човек да изпие за 3 години. А 750 000 000 души нямат достъп до питейна вода3.
За 1 дънки са нужни 75 000 л вода4 - колкото за 50 вани, а за 1 тон цветен плат - 200 тона вода5.
Много от културите, влизащи в плашещите проценти и данни за замърсяване от агрокултурата, всъщност се използват в производството на дрехите ни. Памукът е най-мръсното култивирано растение, като от всички култури той е пръскан с най-много химикали, някои смъртоносни за хората и природата. В Индия половината от всички пестициди в страната се използват в производството на памук.6За направата на 1 кг памук средно глобално се използват между 10 000 и 20 000литра вода7. А в Индия за 1 кг памук се използват 22 500 л вода 8.(Повече за памука – тук и тук. Във Facebook страницата на „Прегърната природа“ - предишната арт-инсталация на Божана, можеш да прочетеш още много за модната индустрия.) Индия е един от най-големите производители на памук - отговаря 22 % от производството на всичкия памук. 9
Що е то „виртуална вода“? Скритият поток от вода, който се получава при търговията на стоки. За производството на абсолютно всичко е нужна вода. За дрехите ти, произведени в Индия, е била използвана индийска вода. Когато тези дрехи стигнат до теб, ти взимаш тази вода и хората в Индия остават с по-малко вода. 85% от населението на Индия би могло да утоли жаждата си с водата, използвана за отглеждането на памук в страната. 100 милиона души в Индия нямат достъп до питейна вода. 10 Ако производството на памук не бъде средоточено там, а бъде на по-местно равнище, ако търсенето намалее, ако не си купуваме излишно много дрехи, бихме могли да сме по-справедливи.
Водният отпечатък показва връзката между потребителските стоки или модела на потребление и използването и замърсяването на водата. Виртуалната търговия с вода и водният отпечатък могат да се разглеждат като част от по-голяма история: глобализацията на водата.
Всяка година модната индустрия използва 93 милиарда кубични метра вода.11 Годишно за боядисването на текстил се използват 5 трилиона литра вода - с тази вода могат да се напълнят 2 милиона олимпийски басейна7. Всичката тази вода бива замърсена и в повечето случаи върната в природата с всички тези химикали в нея.
20% от индустриалното замърсяване на водата произлиза от модната индустрия 12. 200 000 тона токсични бои биват изхвърлени в отточните води всяка година. 13
На снимката - река Читарум, Индонезия, една от най-замърсените реки в света. През 2013 Greenpeace правят проучване и откриват опасни за живота химикали, такива, които "ще унищожат човешка кожа в директен контакт". Около реката живеят 5 милиона души, застрашена е цялата екосистема.
Само от едно пране на дреха от синтетична тъкан (полиестер, найлон, акрил, еластан) във водата могат да бъдат изпуснати повече от 1 900 фибри микропластмаса 14 (миниатюрни частици пластмаса, които не могат да бъдат разградени или уловени. Микропластмасата бива погълната от морските организми и вече е и в нашите тела.) Помисли на колко етикета си прочел/а „полиестер“, колко дрехи имаш и колко хора има на Земята. 85% от създадените от човека материали, озовали се по крайбрежията, са микропластмаса от дрехите ни. 15
Още един проблем на синтетични тъкани е че при производството им се отделя диазотен оксид – парников газ 300 пъти по-силен от от въглеродния диоксид. Като сме заговорили за въглеродния диоксид - модата произвежда 10% от него 16. Чувал/а ли си, че самолетите са един от най-сериозните причинители на глобалното затопляне? Е, модата ги изпреварва, също и корабоплаването. А знаеш ли, че горенето на въглища е отговорно за 41% от емисиите на въглероден диоксид?17 В Китай 70-80% от енергията е произведена от въглища 18. А там се правят голяма част от тъканите и дрехите, които носим. Помисли за това следващия път като видиш надпис “Made in China”. А голяма част от дрехите, когато биват изхвърляни, впоследствие се изгарят. Представи си всичката тази микропластмаса и химикали, пуснати във въздуха. Струва ли си това, когато 85 % от дрехите отиват на бунищата 19?
Решения:
Купувай по-малко Първата стъпка е в мисленето – цени дрехите, труда зад тях и мисли за дългосрочната им цена – колко време ще ги носиш и каква радост ще ти донесат. Ако не харесваш някоя дреха или ще я носиш само 2-3 пъти, не я купувай.
Чети етикетите Избягвай синтетичните материали, не-био памука, "Made in Bangladesh/India/China"...
Купувай от втора употреба, етични брандове и местни производства Пазаруването от втора употреба спестява нов труд и допълнителни вреди за Земята; спестява и пари за теб (+модите от минали години се връщат :) Нека използваме вече създаденото. Като пазаруваш местно, не само подкрепяш локалните производители, но и спестяваш парникови емисии от превоз.
Прегледай гардероба си. Може да се окаже, че имаш достатъчно Да живееш без да купуваш дрехи? Често имаме повече отколкото мислим. Също така си разменяй с роднини и приятели.
Поправяй, не изхвърляй. Дарявай и преизползвай. Ако нещо не може да бъде поправено от теб или от шивач, го направи на нещо ново (чантичка, изплетен килим или просто парцал) или го дари. Не позволявай дрехите и истинската им цена да отидат на бунището.
Източници:
Тези данни са малко двусмислени, много източници твърдят това, но е трудно да бъде потвърдено поради корпоративната мощ на гигантите за бърза мода, които, разбира се, не биха пуснали реални данни (дали изобщо се и измерват) за вредата им върху планетата. Със сигурност обаче тя е в топ 5 като винаги на първо място е енергодобивната. Другите индустрии са транспортната, хранителната и изхвърлянето на храна. https://ecojungle.net/post/the-most-polluting-industries-in-2021/
https://waterfootprint.org/en/about-us/news/news/world-water-day-cost-cotton-water-challenged-india/
https://dnbam.com/en/finance-blog/textile-industry-responsible-for-20-of-global-water-pollution
https://www.bbc.com/future/article/20200310-sustainable-fashion-how-to-buy-clothes-good-for-the-climate Пак противоречив процент, всяко изследване включва различни неща, но със сигурност може да се каже, че какъвто и да е процента, модната индустрия е голям проблем.
https://www.carbonbrief.org/global-co2-emissions-have-been-flat-for-a-decade-new-data-reveals/