top of page
Search
Writer's pictureBozhana Slavkova

Защо трябва да изкореним изкопаемите горива от живота ни

Полезните изкопаеми, които използваме за произвеждане на енергия, всъщност никак не са полезни за планетата ни.


Съдържание:


Основен фактор в климатичната криза

В световен мащаб енергията идва 80% от изкопаеми горива 1.

Около 75% (процентът се мени с няколко единици през годините, но повече или по-малко остава около това число) от емисиите на CO2 произлизат от производството на енергия (в това число и горива за транспорт). А 41% от емисиите идват от горенето на въглища 2.



В България произвеждането на енергия отговаря за 39% от емисиите, транспортът за 16%, а индустрията за 12% 3. Всички тези неща са свързани с изкопаемите горива.



България обаче не намалява своите CO2 емисии през последните 2 десетилетия. През 2000 г. емисиите са 20 милиона тона, напълно равно с емисиите от 2021 г.4

Въглеродния ни интензитет - количеството CO2, произведено за евро от БВП, е най-високия в ЕС. Просто не си струва.

При производството на енергия от изкопаеми горива не се отделя само CO2 , но и много други парникови газове, някои далеч по-силни от него – CH4 – 25 пъти по-силен и, N2O – 300 пъти по-силен от CO2 . Също така се изпарява вода, като водните изпарения също са парников газ, често пренебрегван, но всъщност един от основните – водните изпарения най-вероятно са отговорни за над половината от парниковия ефект. Да, това водата да се изпарява е естествен процес, но когато световно температурата се увеличи, а тя вече се е увеличила с 1 градус, повече вода се изпарява, влошавайки проблема. Тук отново можеш да забележиш това често явление при климатичната криза – как едно явление води към друго, което влошава нещата още повече, образувайки един ужасяващ кръг.

Основен проблем е и неефективността на инфраструктурата – голяма част от електричеството се губи, за да стигне до нас или заводите, а то стига до стари, недобре произведени машини, които не го използват ефективно. При отоплението също се губи много енергия заради некачествена изолация. А всъщност доста често произвеждаме и повече енергия, отколкото ни е е нужна. Виж само как значително може да се среже сивата колонка с енергия от изкопаеми горива:




Замърсяване на въздуха

Въглищните мини и електроцентрали са доказан източник на замърсяване на въздуха – невидима заплаха, която засяга буквално всяка част от човешкото тяло. Дишането на замърсен въздух причинява дискомфорт, задух, кашлица, дразнене на очите, а продължителното излагане може да доведе до сериозни заболявания,

като астма, рак на белите дробове, сърдечни заболявания, както и болести на нервната и репродуктивната система. Измерванията на концентрацията на замърсяване на въздуха в районите около електроцентрали обикновено показват високи нива на SO2 и твърди частици ФПЧ10 и ФПЧ2,5 . 5 Фини прахови частици се отделят при

всичката ни работа с въглищата – при добива, съхранението, изгарянето. ФПЧ2,5 са толкова дребни, че могат да попаднат в кръвоносната система на хората, от което идват гореспоменатите проблеми.

NO2 е токсичен газ, който причинява значително възпаление на дихателните пътища. Основните източници на неговите антропогенни емисии са горивните процеси, главно производството на енергия от изкопаеми горива, като въглища.5

В България над 400 хиляди души страдат от астма 6. Това е два пъти населението на Бургас. Като град в близост до НЕФТОХИМ, на всички ни е известно, че огромна част от хората тук страдат от дихателни заболявания. Според Световната здравна организация (СЗО) замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето в ЕС.


Вода

В производството на енергия годишно се използват 52 милиарда кубични метра вода7 или 5 000 пъти обема на Мандренското езеро. По данни на НСИ над 70% от водните ресурси в България отиват за охлаждане в енергетиката. Само за 2019 г. депото „Каменик“ употребява толкова вода, колкото 315-те жители на Големо село, където се намира депото на „Бобов дол“, за 60 години при 100 л на човек на ден 8. Това неестествено съотношение показва натиска, който електроцентралите оказват върху водните ресурси.

Когато използваната вода бъде върната в природата, тя е с по-висока температура, което причинява термично замърсяване, а то разрушава биоразнообразието и променя качествата на водата.

Дъжд, съдържащ много азотна и сярна киселина? Това се нарича киселинен дъжд. Получава се основно вследствие от изгарянето на въглища и нефт. Чувал/а си, че може да разяжда сгради и статуи. Представи си какво прави с природата. Обезлистява и умъртвява горите, особено в районите, където работят ТЕЦ-ове. Нефтените разливи, получаващи се при изпускане на петрол от танкери, нефтени платформи, сондажни машини и нефтени кладенци. Те причиняват големи щети върху природата. Например животните, които разчитат на обоняние, за да намират малките си или майките си, се оказват неспособни на това, заради миризмата на нефта. Това води до отричане и изоставяне на малките, след което те гладуват и накрая умират. Също така, в крайна сметка нефтените разливи стигат и до нас. След изпарението на водата, те попадат във въздуха и пренасят токсични химикали в дихателната ни система. Въглищата, както и другите изкопаеми горива, могат да причинят токсично замърсяване на водата. За нещастие, такива примери имаме в България: През май 2020 г. дигата на депото за съхранение на отпадъци от изгарянето н

а въглища на ТЕЦ „Република“ в Перник бе компрометирана и токсична смес от тежки метали и други замърсители достигна водите на река Струма 8. Когато водата бъде замърсена, цялата екосистема погива, защото водата е основен източник на живот, като замърсяването на водата съсипва и почвите.


Почва

Добивът на въглища и горенето им за производство на енергия от топлоелектрическите централи е сред един от основните източници на замърсяване и разрушаване на почвената цялост. При разкопаването и изземването на въглищата не само се унищожава напълно почвеният слой и екосистемата, но и коренно се изменя релефът. В същото време, при горенето на въглищата за добив на енергия се отделят огромни количества вредни отпадъци, чието съхранение изисква и отнема стотици хектара иначе плодородна земя 9.

Често се говори как ако прекъснем тази индустрия, прекъсваме прехраната на много хора. Но тя е и взела много прехрана, а и животи. Въгледобивът завзема плодородна земя, прави я неплодородна, хора биват прогонени от домовете си, цели села биват разрушавани за поддържането на тази индустрия, която така или иначе убива планетата ни и влошава здравето ни.

По отношение на сравнително широко разпространеното мнение, че спирането на въгледобива би оставило без прехрана хората, работещи в тази индустрия, важно е да се каже, че Европейският съюз предвижда различни финансови механизми за своевременна финансова компенсация на тези работници, както и начини за дългосрочно и устойчиво справяне с проблема.

Вярно е, че има процес на рекултивация – възстановяване, връщане в плодородно състояние на почвите, но в много от случаите (а конкретно в нашата страна, в повечето случаи) рекултивацията не се прилага достатъчно. По данни от „Марица-изток“10 до края на 2021 г. на територията на мините са рекултивирани 46 610 дка нарушени земи общо от началото на съществуването на мините през 1974 г. Нарушените земи са над 200 000 дка (за това вече не се намира толкова лесно точна информация). А в план, който са си поставили през 2011 г., пише, че до 2020 г. трябва да са рекултивирали 92 424 дка.11


От дейността на ТЕЦ-овете почвите биват замърсявани с тежки метали и други вещества. От почвата те преминават във водите ни, а оттам – във въздуха. Една от най-големите сили на природата е, че всичко е свързано, но това е нож с две остриета, защото когато една екосистема бъде наранена, в крайна сметка всички страдат. И в началото, и в края все сме хората.


Решения: Ние сме прекалено малки, за да решим този огромен проблем сами. Трябва да настояваме на правителствата да налагат по-строги мерки и наистина да прилагат стратегиите за преминаване към устойчива енергия, които вече съществуват в европейски и световен план, и да се погрижим да бъдат интегрирани добре на местно ниво. ЕС си е поставил за цел в Европейската зелена сделка до 2050 г. да бъде климатично неутрален. За тази цел трябва да се придвижим към възобновяемата енергия. Засега едва 21 % от енергията в България идва от възобновяемии източници (като в този % влиза и горенето на дърва - в "други" в таблицата долу, което нито е възобновяемо, нито сподпомага по-чистия въздух)

Ти трябва да се бориш за изпълнението на това. В демокрацията силата е в гражданите. Трябва и да се стремиш да сме в истинска прозрачна демокрация, за да бъде наистина силата в теб.

Как мога да направя това?

Бъди активен гражданин, следи за това дали политиците спазват ангажиментите, които са поели пред избирателите си. Участвай в изборите, като гласуваш разумно и информирано. Ако имаш нужните знания и експертиза, кандидатствай за управленска позиция, за да влияеш на политиката отвътре.

Настоявай за прилагането на по-локално и с мисъл за хората производство на енергия, т.е. настоявай за енергийна независимост.

Един от основните проблеми на соларната енергия

е колко много земя заемат соларните панели. А покривите на сградите ни имат толкова много пространство, пък и също няма да се губи енергия докато се пренася.Електричеството може да се разпределя по блокове или по квартали – може в днешния ден слънцето да огрява повече вашия покрив, да продадете на съседите си, може да си обменяте електричество. Възможностите са безкрайни.

Трябва да се стимулира изобретяването на нови начини за съхранение на енергия, да се усъвършенстват съществуващите.

В домакинството си можеш да промениш няколко неща – купи си качествени електроуреди – клас А и нагоре. Постарай се да имаш качествена изолация. Това ще ти спести и много пари.

Знаеш, че в нашия свят силата е в рекламите. Спирането на рекламите на индустрията за изкопаеми горива е изключително важна стъпка. Прочети личната история на човек, работил в рекламната индустрия „Да спечеля на Cannes Lions ме накара да се почувствам като загубеняк. Затова се качих отново на сцената, за да върна наградата“

Бъдещето е пред нас. Само ако ние го направим. Бори се за своята чиста енергия и бъдеще.




Източници:

  1. https://www.eesi.org/topics/fossil-fuels/description

  2. https://www.carbonbrief.org/global-co2-emissions-have-been-flat-for-a-decade-new-data-reveals/

  3. https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2021/689330/EPRS_BRI(2021)689330_EN.pdf

  4. https://www.statista.com/statistics/1290507/power-sector-carbon-emissions-bulgaria/

  5. https://www.greenpeace.org/static/planet4-bulgaria-stateless/2021/03/c4ff5995-bg-the-dirty-legacy-of-coal-greenpeace-bulgaria-web-report.pdf

  6. https://azcare.bg/belodrobni-zabolyavaniya/astma/za-astmata/polezni-fakti-i-cifri-za-astmata

  7. https://iopscience.iop.org/article/10.1088/1748-9326/9/10/105002

  8. https://www.greenpeace.org/bulgaria/istorii/7621/kak-vaglishtata-izcherpvat-zamarsyavat-vodata/

  9. https://www.greenpeace.org/static/planet4-bulgaria-stateless/2019/03/8925ede1-8925ede1-zarovenite-tayni-na-vaglishtata.pdf

  10. https://www.marica-iztok.com/page/ekologiia-12-1.html

  11. http://previous.marica-iztok.com/bg/ecology.php




10 views0 comments

Comments


bottom of page